Приключи учебната година в Българско училище “Нов Живот“

Само преди една седмица  ние празнувахме 24 май Ден на Просветата и културата и на Славянската писменост.  Този   най-български  празник за всяко гордеещо се българско сърце .  Да,  и с право, защото ние, българите, имаме богато културно-историческо наследство. Този празник е нашият символ на  достойнство, богата духовност и традиция.

И ето пак е събота ,  много  слънчев, и прекрасен ден.

Още от сутринта в училище  чуруликаха  детски превъзбудени гласчета.  Залата за тържества беше  уютна и с вкус украсена от сръчните ръце на баби и майки.  Навсякъде се виждаха рисунки и творби на учениците. Усмихнати и разноцветни балони,  цветя,  пеперуди, дори и надпис  собственоръчно изработен от учениците ни  „АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ“. Невероятна красота и настроение изпълваше сградата.

Забързани родители, баби, дядовци, братчета, сестричета и много, много гости прииждаха и напълниха залата.  Децата излязоха на сцената като пърхащи пеперудки.

Изведнъж  зазвуча музика и Венци Перфанов запя: „ Добър ден приятелю мил, …добре дошъл на нашето тържество……….“ , след него се спуснаха две прекрасни  феи- Анна Добрева и Никол Танева с кошници в ръка и подаряваха по една „българска роза“ на всички присъстващи. Красота и финес – това са нашите български деца.

А ето, че след малко бате Незнайко излезе на сцената.  И заваляха едни въпросчета към най-малките ни учениции …. та нали,  той иска да знае всичко.  После  Незнайко,  поиска помощ от по-големите  ученици  на въпроси и гатанки, които  ама много, много го затрудняват. Например какъв ден е днес и какъв български празник  има на 2-ри юни, какъв ден беше вчера и какъв български празник има на 1-ви юни и т. н.  Но всичките тези въпроси и гатанките не затрудниха, ама никак не затрудниха учениците от Българско училище „Нов Живот“.  И Незнайко констатира „Брей, брей, тези деца  много, ама много знаят“.

Децата от детска градина „Дъга“ пък изиграха едно весело  хорце  с песничка „Лаленце се вие“.

Последва сценка „ Патилания“ . Присъстващите имаха удоволствие да се срещнат с Весела Патиланка, Баба Цоцолана и Баба Недка, разбира се в съвременен  актуализиран  вариант,  свързан с желанието за масово използване  на компютри и компютърни терминологии.

А първокласниците ни  бяха категорични:  „НИЕ ВЕЧЕ  СМЕ ГРАМОТНИ“. С много стихчета  и собственоръчно направени букви, с които  изписаха надпис „УСПЯХ“,  те доказаха това.  А накрая Алекса Вътева  заяви :

„ Мили мои татко и мамо,вашето малко дете стана от този ден вече голямо

Може на български само‘ да чете!

Дядо и бабо, вашето внуче може от днеска само‘, след  като  всички  букви научи,

Да ви напише писмо!“

След това на сцената излязоха  с прекрасно изработени  костюми  от тяхната учителка по Арт клуб художничката  Кина Бъговска деца,  които олицетворяваха  ВАКАНЦИЯТА, ЛЯТОТО, СЛЪНЦЕТО И ЗДРАВЕТО.

Сценката беше затрогваща.  Децата се обърнаха към лятото с думите:“Хей лято, ти помниш ли какво ни обеща?   Море разходки, плуване, екскурзии , лудуване………“.  И разбира се  Лятото ги окуръжи, Ваканцията им забрани учене, Слънцето им обеща топлина и сила,а  Здравето ги укрепи.

Децата с възторг  казаха :“Довиждане, училище! Здравей, здравей игра!

Но ето, че дойде и време за раздяла, раздяла с нашите осмокласници, първият ни випуск и с Ани, която си заминава за България. Последваха  думи на благодарност за тяхната упоритост, старание и всеотдайност към всичко, което правехме в училище. Те наистина бяха добър пример за подражание на своите по-малки съученици. Пожелахме им и за напред  много творчески успехи във всяко начинание. Но те не ни останаха длъжници последваха стихове за учителя и специален поздрав с песента „Учителко целувам ти ръка“ изпълнена от братята Самуил и Венцислав Перфанови..

Весела Патиланка прочете  писмо Послепис  за Смехурко , в което   му разказваше  за прекрасните,  вълнуващи дни в любимото за децата българско училище“Нов Живот“, за  забавленията им, за радостта им , че е  настъпило време за заслужена почивка. Тя го увери за желанието им на 8 септември да се върнат отново, но отпочинали, пораснали, станали по-умни, по-съобразителни и с по-голямо желание за нови знания и успехи.

Накрая всяки ученик получи заслужено свидетелство за неуморния си труд и по един приз за своето поведение и заслуги в работата през учебната година.

По очите и лицата на всички грееха щастливи и доволни усмивки , а  децата огласяваха залата със звънливите си  весели гласчета . Учителите  имаха огромни букети в ръце, родителите  бяха горди и щастливи от успехите на децата си.

Тортата на леля Ваня беше толкова вкусна, че децата си облизаха пръстите, а огромната пита на бабата на Лина и Виктор беше опустошена  буквално за минути. Изобщо всичко беше от вкусно по-вкусно, защото беше донесено  от баби и майки с много любов за нашите достойни българчета.

Благодарим ви деца , че  бяхме заедно през учебната година, че вие  ни повярвахтe, че именно тук в българско училище „Нов Живот,“ ние вашите учители , ще ви предадем  много знания с нестихващата си любов към България и нейния народ, вяра, традиции и обичаи.

Благодарим ви, родители, че  уповахте  на  нашия професионализъм и ни повериха  децата си с надеждата, че ще бъдат възпитани в знания и морални ценности с много любов.

Благодарим на всички, които ни подкрепяха, спонсорираха, насърчаваха с добра дума, с усмивка , с присъствие, със съпричастност. И нека силата на българския дух пребъде във вековете!

Хриска Перфанова

Българско училище „Нов Живот“