Какво е любовта за теб?

„Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи”-  1-во Послание към Коринтяните 13:4-7

За мен любовта не се състои само в това двама души да се гледат един друг, а да гледат в една и съща посока. Понякога тази посока се губи, но мисля, че именно любовта е тази, която намира правият път тези две сърца да поемат отново в общата посока. Любовта е да даваш на всеки твой ден шанса тя да владее  живота ти. Всеки ден да обичаш с макар и грам повече от предходният ден. Истинската любов е тази, която поема  ръката ти, но и сърцето ти успокоява.

Любов е и когато слушам от теб да произлизат думи на обида към мен, а аз да стоя безмълвна  и скришно в себе си да се питам възможно ли е всичко това?  Въпреки всичко казано обаче,  оставам с надежда в сърцето, че любовта ще победи. Въпреки всичко казано,  не съм в състояние да се разсърдя и обидя, защото не мога да се обидя на човека, когото обичам, защото над всичко стои любовта. И това е любов, да можеш да прощаваш и да правиш компромиси и да даваш нов шанс.

Отдавна вече разбрах, че от любовта и боли. Любовта не се състои  само в това да изпитваш удоволствие и наслада, но  в любовта съществува елемента наречен „болка”. Болка, причинена от твоето най-мило и скъпо същество на този свят, което не те разбира в този момент. Този вид болка като че ли някак си се преодолява, идва времето, когато любовта надделява над тази болка и остава само спомена, остава само любовта.

А аз сега искам да ви покажа другата любов за,  която някога бях прочела и много ми хареса,  дано ви хареса и на вас!

Интервю с Господ
Веднъж ми се присъни сън ,че вземам интервю от Господ.
– Така, искаш да ти дам интервю.. – попита ме Бог.
– Стига да имаш време. – казах аз.
Господ се усмихна.
– Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
– С какво най-много те учудват хората?
И Господ отговори:
– Когато сте деца, искате да сте големи и бързате да пораснете, а после мечтаете да станете деца отново.
– Това че губите здравето си, за да направите пари, и после пропилявате парите си,  за да възстановите здравето си. Това,  че мислейки тревожно за бъдещето,  вие забравяте настоящето и така живеете нито за настоящето,  нито за бъдещето. Това,  че живеете,  сякаш никога няма да умрете и после умирате, сякаш никога не сте живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След  дълго време го попитах:
– Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
– Като наш баща,  какво бихте искали да направят Вашите деца ?
– Да научат,  че не могат да накарат някой да ги обича. Това,  което могат да направят,  е да се оставят да бъдат обичани.
– Да научат,  че трябват години,  за да се изгради доверието и само няколко секунди,  за да се разруши.
– Да научат,  че най-важното в живота е не това,  което имат,  а хората,  които имат.
– Да научат,  че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора,  които са по-добри или по-лоши от тях.
– Да научат,  че богат е не този,  който има най-много,  а този,  който се нуждае от най-малко.
– Да научат,  че трябва да контролират поведението си,  в противен случай то ще контролира тях.
– Да научат,  че само  за  няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората,  които обичат,  и че после трябват години,  за да ги забравят.
– Да се научат да прощават,  като се упражняват за това.
– Да научат,  че има хора,  които много ги обичат,  но не знаят как да показват чувствата си.
– Да научат,  че с пари може да се купи всичко,  освен щастие.
– Да научат,  че дори понякога да се чувстват разстроени,  това не им дава право да разстройват и другите.
– Да научат,  че големите мечти не изискват големи крила,  а меко приземяване.
– Да научат,  че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв – това е истинско богатство.
– Да научат,  че понякога не е достатъчно другите да им простят,  а сами трябва да си простят.
– Да се научат,  че са господари на това,  което запазват в себе си и роби на това,  което казват.
– Да се научат,  че ще пожънат това,  което са посели.  Ако са посели слухове – ще се оплетат в интриги,  ако посеят любов – ще бъдат щастливи.
– Да се научат,  че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си,  а да се задоволят с това,  което вече са постигнали и в момента постигат.
– Да се научат,  че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това,  което имат и което са,  или умират от завист и ревност,  заради това, което нямат.
– Да се научат,  че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
– Да научат,  че тези, които са честни пред себе си без да отчитат последиците,  постигат много в живота.
– Да научат,  че дори и да си мислят,  че няма какво да дадат,  когато техен приятел плаче,  те могат да намерят сила да успокоят болката.
– Да научат,  че опитвайки се да се вкопчат в тези , които обичат,  много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода,  те ще останат заедно завинаги.
Замислих се…….. Бог потъна в мълчание……….

Можем ли да научим всички тези неща?  Само тогава ще познаем любовта истински и ще обичаме истински!

И макар 14 февруари да е възникнал, като един католически празник, днес на този ден всички хора по света  изразяват любовта си един към друг по най-различни, чудесни начини. И учениците от Българско училище „Нов Живот” успяха да разберат, че за да си обичан, трябва да даряваш другите с много обич. Те обещаха да даряват повече любов на всеки човек нуждаещ се от нея, както от въздуха и  водата . А на тези, които са опитали от огорчението й да вдъхнат вяра и надежда и ги окуражат, че някой, някъде ги  обича и очаква . Да  им покажат примера за всеотдайната любов  на Исус Христос умрял за греховете на света, за да има  всеки човек шанса за спасение!

Хриска Перфанова

БУ ”Нов Живот”