Запазване на майчиния език и културно богатство на българските деца, които живеят, родени са и израстват в Америка
На 21 февруари под егидата на ЮНЕСКО се отбелязва Международният ден на майчиния език. Чества се с идеята да спомогне за опазването на езиковото и културно многообразие по света. Eдна от основните цели е опазване и съхраняване на над 6000-те езика по света, като се акцентира на равноправност и толерантност на тези езици. Това ще доведе до повишаване на осведомеността относно езиковитe и културни традиции по света и вдъхновяване на солидарност, основанa на разбиране, толерантност и диалог.
Хората тръгват по света да търсят по-добър живот. Америка е приютила различни етнически групи живеещи в разбирателство и дух на толерантност. Човек живее и създава материални и духовни ценности посредством участието си в редица общности. Той може да промени принадлежността си към тях, но към етническата общност човек принадлежи по рождение. Етнокултурната идентичност е в тясна връзка с езика на съответния етнос. Езикът е част от идентичността. Той е един от нейните маркери. Езикът е основният признак, който определя принадлежността на даден народ към една или друга общност.
Като всеки народ, така и ние си имаме своя език, традиции, обичаи, които са ни запазили през вековете и са спомогнали за опазване на родовата памет.
За нас българите в Америка може би денят е повод да помислим за езика, на който ние като родители учим децата си.
Познаваме ли добре майчиния си език?
Вярно е, че след дълъг престой в чужбина, започваш да забравяш дори елементарни думи на родния си език… А що се отнася до децата, тяхното умение да говорят майчиния език е в ръцете на родителите.
Мили родители, говорете на детето си на български език. Колкото елементарно и смешно може да звучи това, децата ни няма от кого да научат български език или ще им бъде по-трудно ако ние самите, техните родители, не ги насърчаваме да го правят.
Съгласна съм с това, че трябва да уважаваме езика на страната, в която се намираме. Но за да могат хората да оценят истинската стойност на своята култура, е необходимо да изучават своя език и литература. Трябва да знаят да говорят и пишат на своя майчин език. Без майчин език думите като „Нация” и „Родина” губят смисъла си. Съхраняването на езика изисква обучение в български училища, четене на български творби, гледане на българска телевизия, посещения в българска църква.
За наша радост само за няколко години българската общност в Америка израстна в качествено отношение. Можем да се похвалим, че на територията на страната се откриха много български училища, само тук в Чикаго те са седем на брой. Посещават се съществуващите български църкви, гледа се българска телевизия и се четат български вестници.
Основната цел на българаско училище „Нов Живот” е да съхрани и развива българското самосъзнание, традиции и култура у младото поколение имигранти.
Всяка събота децата посещават българското училище, водени от желанието да знаят своя роден език и история. Децата общуват свободно на български език. Те не само се наричат българи, но и се чувстват такива. Тук нашите деца изучават български език, история и география на България, запознават се с миналото на народа си. Освен задължителното обучение, в училището има разкрити и клубове за извънкласна дейност. Изучават се български творби и се подготвят сценки по тях в клуба по театър, фолклорно и вокално пеене , изобразително изкуство. Отбелязват се всички български празници, а те поддържат приемствеността между отделните поколения. В тях са закодирани историческата и духовна памет на народа ни. В училището работят висококвалифицирани специалисти с професионална подготовка и образование. Те допринасят за съхраняваане на родните ценностти като език и култура.
На края на учебната година успешно завършилите ученици получават свидетелства за завършен клас, които се признават в България.
Да се грижим за езика си, защото той е нашето богатство, нашата история, той съхранява душата на народа ни и неговата мъдрост.
Незнанието на роден език ускорява процеса на асимилация и превръща младото ни поколение в невъзвръщенци.
Ако не се борим за езика си той ще бъде забравен. Да запазим историята и културата на България живи.
България е тук където сме ние – нейните чеда. Тя е една, носим я в мислите и сърцата си
Йорданка Качакова
Българско училище „Нов Живот”